В българската медийна ситуация все още има медии, чиито собственици не понасят отговорност, когато са глобени, въпреки многобройните решения на съда. В същото време журналистите са подложени на психологически и финансов натиск, когато огласяват важна за обществото информация. Настоящото издание показва, че свободата на изразяване на мнение и правото на информираност на гражданите са ценности, важни за журналистите дори когато остават единствените говорещи по теми, превръщани по време на съдебния процес в табу. В сборника са публикувани мненията на 15 журналисти, съдени в различни позиции и за различно слово в периода от 2007 до 2020

Развитието на информационните технологии доведе до „въоръжаване“ на гражданите с нужните инструменти да бъдат свързани във все по-глобални мрежи. Технологиите обаче не заместват погледа на журналиста – медийния професионалист. В труда се обосновава тезата за нова медийна роля – журналист-куратор, който подбира и подрежда огромните масиви от потребителско съдържание, верифицира ги, поставя ги в контекст: на база на своя опит, образование, етика и професионализъм.

Сборникът е дело на колектив изследователи от ФЖМК и съдържа документални и медийни свидетелства около най-мистериозния епизод от историята на Българското национално радио – спирането на излъчването на програма „Хоризонт“ на 13-ти септември 2019 и съпровождащите го събития.

Новините бяха превзети от забавлението, а в забавлението присъстваше това, което би трябвало да бъде в новините. Забавните жанрове погубиха журналистиката. Време е тя да започне да се променя, за да не нахлуят забавните жанрове съвсем в новините. Книгата проследява трансформациите на забавното по време на прехода.

Sed ut perspiciatis, unde omnis iste natus error sit voluptatem accusantium doloremque laudantium, totam rem aperiam eaque ipsa, quae ab illo inventore veritatis et quasi architecto beatae vitae dicta sunt, explicabo. Nemo enim ipsam voluptatem, quia voluptas sit, aspernatur aut odit aut fugit, sed quia consequuntur magni dolores eos, qui ratione voluptatem sequi nesciunt, neque porro quisquam est, qui dolorem ipsum, quia dolor sit amet, consectetur, adipisci[ng] velit, sed quia non numquam [do] eius modi tempora inci[di]dunt, ut labore et dolo

Лорем ипсум долор сита амет

Сборникът, съставители и редактори на който са изследователи на ромската култура Лозанка Пейчева и Венцислав Димов, е базиран върху семинар на тема „Представяне на ромската музика и култура в българските медии: аспекти на интеркултурализацията. Ромско включване в музикалната индустрия“ (Старозагорски минерални бани, 4-9 август 2004 г., в рамките на ХII Национален фестивал за ромска музика, песни и танци Ромфест). Проектът е осъществен с подкрепата на \посолство на Кралство Холандия по програма „Малки проекти“ (Матра Кап).

Монографията е първо научно изследване на етнопоп музиката (поп-фолк, чалга), интерпретирана комплексно: като разбиране и назоваване на явлението от правещите, разпространяващите и консумиращите го; като история на локалната популярна музика, описана в три периода; като културна и музикална индустрия; като културен избор, идеологеми, символи на идентичност; като ценностна система, разчетена през текстовете на песните. Изследването се гради върху богата емпирична база, събирана и наблюдавана през 90-те години на ХХ век.

Тази книга възникна от постоянно действащия семинар “Медии и митове”, организиран от нас във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет между 1996 и 1998 година. Семинарът бе замислен като академична реакция срещу отсъствието на критически рефлексии върху медийната публичност, често стигащо до имплицитно налаганата теза, че такива рефлексии въобще са “празна работа”, защото медиите критически “изговарят” себе си в самия процес на своето функциониране. Семинарът може да се приеме като алтернатива на това усещане за самодостатьчност, превърнало се в професионален стандарт за водещи български медии. От тази гледна точка неговата тема може да бъде формулирана и така: