Текстът е част от дипломна работа с дипломен ръководител доц. д-р Ралица Ковачева, защитена в катедра „История и теория на журналистиката“, ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“.

След поредица от злощастни събития – японската окупация на Корея от 1910 г., разделянето на страната на две през 1945 г. и Корейската война от 1953 г. – Република Корея е от една от най-бедните и зависими от чуждестранна помощ страни с номинален БВП на глава от населението по-малък от този на Гана през 1957 г. Шестдесет години по-късно, днес Южна Корея е сред най-развитите страни в света, като заема 12-то място по номинален БВП според Международния валутен фонд. От 2016 г. страната също така ежегодно се изкачва в класацията на Центъра за публична дипломация към южнокалифорнийския университет и консултантската фирма „Портланд комюникейшънс“ за най-могъщи в сферата на меката сила страни – към 2019 г. Южна Корея се класира на 19-о място в света и второ в региона на Азия. Забележителният напредък на страната се дължи на редица фактори – като бързата индустриализация, икономическото развитие, технологичния пробив и демократичната политическа система – сред които по отношение на меката сила се откроява разпространението на корейската култура извън страната. 

Автор на концепцията за меката сила е американският политически мислител Джоузеф Самюъл Най. Той въвежда теорията през 1990 г. в книгата си „Обречена да води: Променящата се природа на американската мощ“. В нея за пръв път използва термина „мека сила“, за да дефинира „способността да влияеш върху поведението на другите, за да постигнеш резултатите, които желаеш“ като привличаш другите, а не чрез използването на принуда или плащания. Според него меката сила на една държава зависи преди всичко от три източника: от нейната култура (когато тя е привлекателна за другите), от политическите й ценности (когато са оправдани и поддържани както в самата страна, така и в интернационален план) и нейната външна политика (когато се приема като основателна и има морален авторитет) (Nye Jr., 1990). Меката сила си служи с инструментариум от ресурси, които могат да бъдат наречени „меки ресурси“ или символни ресурси за упражняване на влияние върху другите (Lee, 2009). „Твърди ресурси“ са военната сила, оръжията или финансовата мощ, докато „меките ресурси“ са ноу-хау, знаменитости, образование, култура, традиции, национални символи и др. Само по себе си обаче присъствието или притежаването на меки ресурси не означава автоматично упражняване на мека сила – притежаването на атрактивна култура не може да бъде прието за мека сила на дадена страна, освен ако тази атрактивна култура не е целенасочено и активно използвана за насочване на другите в конкретни посоки. Конкретно по повод на Република Корея, през 2009 г. Най-младши отбелязва, че „Южна Корея има впечатляващ потенциал за мека сила, тъй като има изключително успешен опит при икономическото развитие, модернизацията и технологичния пробив, както и силно развита демократична политическа система“ (Nye Jr., 2009).

От края на 90-те се наблюдава възходът на „Халлю“ или „Корейската вълна“ – нарастващата популярност на всички корейски неща, от модата и киното до музиката и кухнята. В резултат Южна Корея започва да разработва външна политика, която цели за й отреди по-голяма роля в международните отношения и институции. През последните няколко години резултатите са налице и целият свят става свидетел на напредъка на Корея в разпространението на Корейската вълна и съответно нарастването на меката сила на страната. Примери за това са домакинстването на Зимните олимпийски игри през 2018 г., историческите събития от 2018 г. при които за пръв път лидер на Севера и действащ президент на Юга прекрачиха демаркационната линия между страните и си стиснаха ръцете, триумфа на филма „Паразит“ от режисьора Бонг Джун-хо на наградите „Оскар“ през 2020 г., отличаването на актрисата Юн Ю-джун с „Оскар“ за най-добра актриса в поддържаща роля през 2021 г. и др. Това нямаше да е възможно без своевременната намеса на правителството на Южна Корея, предвид огромната конкуренция в лицето на вече развитите културни индустрии на САЩ и Япония. 

Въз основа на задълбочен анализ на ролята на медиите за разпространението на корейската култура в страната и по света, настоящото изследване прави изводи за използването на културата като мека сила от страна на държавата с ключовото участие на медиите. 

Стратегията за мека сила на Южна Корея и корейската култура като неин инструмент

Има ли пряка връзка между Корейската вълна, правителствената политика на Южна Корея и меката сила – дали всъщност политиките за разпространение на Вълната от страна на корейското правителство са целенасочени към придобиването на мека сила или тя е случайно следствие? Добър източник на сведения относно това се явяват речите на действащите президенти на Република Корея от зараждането на Халлю вълната, тъй като президентските изявления представят изпълнителна власт. Изследователите от  катедрата по комуникации към университета „Саймън Фрейзър“ във Ванкувър, Канада, Дал Йонг Джин и Те Йонг Ким анализират президентските изказвания, търсейки обвързването на Халлю с ключови думи като „културна индустрия“, „мека сила“, и „културен  обмен/културно разнообразие“. Приемайки края на 1997 г. за началото на Корейска вълна, изследователите анализират президентските речи между 1998 и 2014 г.

Резултатите от изследването показват, че споменаването на Вълната от президента непрекъснато се увеличава, както и поспециално упоменаването й във връзка с израза  мека сила (Kim, Jin, 2016). Изследването е проведено една година след влизането в длъжност на президента Пак Кън Хе, в чиито рамки тя вече е споменала Корейската вълна в 16% от речите си и е употребила термина „мека сила“ във връзка с Халлю шест пъти. Увеличението на използването на термина показва, че както президентите, така и техните администрации осъзнават способността на Корейската вълна да създава мека сила и целенасочено работят в тази насока.

Южна Корея все още се счита за „новобранец“ в прилагането на мека сила, но влиянието й, до голяма степен дължащо се на широкото ѝ културно въздействие върху източноазиатския регион в последните десетилетия и все по-активното ѝ участие в международни въпроси, показва, че се очертава като една от перспективните регионални сили по отношение на меката сила. Два са основните меки ресурса, с които Южна Корея разполага и използва към момента: опитът на страната при нейната успешна модернизация и демократизация в рамките на много кратък период от време и Корейската вълна.

Традиционните медии като инструмент за разпространение на Корейската културна вълна

Южна Корея е богата на медии страна. В началния етап от Корейската вълна през 2002 г. при население от 47 милиона души в страната се издават 116 всекидневници, като водещите три национални всекидневника имат тираж от по над два милиона копия индивидуално. Телевизията е съставена от две национални мрежи, над четиридесет кабелни канала и услуга за цифрово сателитно излъчване, предлагаща седемдесет и четири канала. Освен това в страната излизат и около 6 500 периодични издания, като всяко от тях е насочено към обособен дял в общата, както и към сегментирана аудитория.

Медийната среда в Южна Корея, в чиито контекст се ражда и развива Корейската културна вълна, не само формира нейния облик, но е и сред основните причини изобщо за съществуването й. По същество основните продукти на Корейската вълна представляват телевизионни сериали, филми, телевизионни предавания и музика. По тази причина медиите се явяват както идеалният преносител на тези продукти, така и всъщност крайна цел – мястото, където културните продукти да се установят. Близките отношения между политическата власт и медиите имат дълга традиция в Корея, тъй като медиите представят интересите на правителството и допринасят за поддържането на съществуващото политическо статукво още от самото си създаване. В продължение на десетилетия медиите в Корея са контролирани не от вътрешна властова структура, а от външни сили като японските колониални власти (19101945), американското военно правителство (1945-1948) и първите корейски правителства (1949-1987) в следвоенния период. Разделението на Север и Юг дава повод правителството на Южна Корея да въведе явно националистичен дискурс в медиите, като това бива оправдано със съществуващата заплаха от война. Вместо да служат на обществения интерес, корейските медии са се организирали според принцип, който поставя в центъра политическите и търговски интереси на правителството. Това обаче се оказва подходяща среда за популяризиране на културния сектор сред местното население, когато правителството се насочва към културата като национална стратегическа индустрия. 

Печатът като канал за разпространение на Халлю вълната

Корейската преса започва да пише за Корейската вълна през 2001 г. В началото широката общественост е изненадана от новините покрай разрастването на Корейската вълна извън границите на страната и поспециално в Япония, и поставя под въпрос валидността на репортажите. Това се дължи на сложните отношения между Корея и Япония, предвид конфликтите между двете страни в миналото. Следвоенните отношения между Япония и Южна Корея далеч не са гладки, а също и първите корейски сериали, излъчвани в Япония, са насочени към жените на средна възраст, много от които се предполага, че хранят негативни настроения към корейците. 

Едва през 2004 г. обществеността се изправя пред факти, които няма как да отрече – корейската драма „Зимната соната“ става изключителен хит в Япония и започват да се появяват снимки на главния актьор от сериала Бе Йонг-джун на летището в Токио, където 3500 жени, охранявани от 350 полицаи, очакват неговото пристигане. След това събитие корейската общественост започва да вярва, че Вълната е нещо сериозно.

Това вдъхновява изцяло нов начин за писане за разпространението на корейската популярна култура в чужбина от самите корейските медии – от този момент насетне новините за дейността на корейските знаменитости в други страни се пишат от преобладаващо националистическа гледна точка. Корейските медии не само отразяват, но и подхранват националистическия дискурс спрямо Корейската вълна. Журналисти се свързват с професори и политици и правят интервюта с тях, задавайки им въпроси за Корейската вълна и нейното бъдеще. Подобни интервюта излизат в някои от най-тиражираните корейски вестници. Техният тон оставя в читателите впечатлението, че отсега нататък Южна Корея вече не може да се счита за „малка нация“. Всички се гордеят, че популярната южнокорейска култура се харесва все пошироко в света – включително корейските политици, журналисти и обикновените граждани. Всеки път, когато американските вестници пишат за популярната корейска култура, корейските вестници от своя страна пишат за отразяването в американската преса. Корейските медии смятат, че с успеха на Халлю вълната и популяризирането й зад граница Корея е достигнала статута на напреднала нация.

Корейските медии като цяло са склонни да игнорират отразяването на отрицателни аспекти от Халлю вълната. През 2012 в. „Корея Таймс“ („The Korea Times“) публикува следната коментарна статия с автор председателката на Корейския институт за културно наследство за националистическия тон на корейските медии по отношение на Вълната: „Не мога да не се съглася, когато моите чуждестранни приятели казват, че корейците са твърде националистични в интерпретацията си на истории за успех, когато други корейци са замесени. И разбира се само историите за успех са тези, които привличат внимание и медийно отразяване. Много често се откроява само посветлата страна на нещата и липсва какъвто и да било реален опит да се схване цялата картина, представляваща реалността“ (J. Kim, 2012). 

Корейската преса също така има склонността да поставя етикета „Халлю“ върху всичко, което е свързано с популярната корейска култура, въпреки че в много случаи то не може да се счита за част от Корейската вълна. Пример за това е изпълнителят Джей Парк. В Корея Джей Парк се счита за звезда от Корейската вълна. В действителност обаче той е роден в Америка и пристига в Корея, за да бъде обучен за поп изпълнител. След медиен скандал бива изгонен от музикалната група, на която е член, и напуска страната. Когато обаче години покъсно възобновява кариерата си със собствени усилия, докато е в Америка, и постига огромен успех, корейските медии смекчават тона си към него и отново го причисляват към звездите от Вълната. От друга страна, медиите се отнасят към известните личности, имащи особен принос към популяризирането на Вълната, като изпълнителя Сай (PSY), като към национални герои.

В първите години от зараждането на Вълната, когато много корейци все още разчитат до голяма степен на вестниците за новини, корейската преса говори много гордо за популярната си култура извън пределите на страната. Вследствие на приповдигнатия тон на писане за Вълната широката общественост в Южна Корея придобива много оптимистичен възглед за успеха на Халлю. Картината обаче не съвпада съвсем с образа, граден в корейските вестници. Когато през 2008 г. първите корейски звезди от Вълната като „Уондър Гълс“ (Wonder Girls), „Гърлс Дженереишън“ (Girls Generation) и БоА (BoA) правят своя дебют в Америка, корейските вестникарски заглавия създават впечатлението, че корейските звезди са далеч по-популярни отвъд океана, отколкото в действителност са. Наративът в американските вестници по същото време обаче е съвсем различен – те пишат за Южна Корея като за страна, която има малка вероятност да придобие популярност, макар и да набира сила. 

Когато Корейската вълна започва да става факт, журналистите са склонни да съпоставят Вълната с проблемното минало с Япония и Китай, за да изтъкнат, че корейската култура е независима, уникална и се харесва и извън пределите на страната. Фактът, че Корейската вълна всячески е насърчавана и от самото правителство, дава на пресата допълнителен тласък да пише ласкаво за феномена. Основната информационна агенция, от която корейската преса се снабдява с информация – Новинарска агенция Йонхап (Yonhap News Agency) – е държавно финансирано дружество, което предоставя новини, снимки и друга информация на вестниците, телевизионните мрежи и други медии в Южна Корея. Агенцията редовно представя актуална информация за постижения на Корейската вълна, включително новини за звезди от вълната, статистически данни за потребление на продукти от Вълната и положителни чуждестранни изказвания за Вълната.

Приносът на печатните медии към разпространението и утвърждаването на Корейската вълна се изразява основно в изграждането на Корейската вълна като феномен сред местната аудитория. По същество Корейската поп култура залага предимно на визията – изпълнители с атрактивна визия, заснети на живописни места, филми и сериали с находчива сценография и т.н. По тази причина пресата не е канал, чрез който продуктите от Вълната могат пълноценно да разгърнат потенциала си и да придобият международна популярност. Затова не би следвало да приемаме пресата за преносител на самата корейска по култура, а по-скоро като инструмент за легитимирането й. Преобладаващо позитивният тон на писане за Вълната в първите години от зараждането й създава самочувствие у гражданите на страната да станат активни участници в разпространението й, било то чрез актове на закупуване и споделяне на продукти от Вълната или чрез активно ангажиране с бизнес проекти, засягащи Халлю.

Радиото като канал за разпространение на Халлю вълната

Днешната конкурентна структура при радиоразпръскването в Република Корея е съставена от КБС (Корейска система за излъчване), МБС (Корпорация за излъчване Мунхуа) и новия търговски оператор СБС (Сеулска система за излъчване). Най-популярните мрежи – КБС и МБС – са държавна собственост, което позволява на правителството да влияe върху това, което хората гледат по телевизията и слушат по радиото, и решава какъв тип музика ще се пуска. 

Тъй като бавните песни с романтичен или сантиментален характер са одобрявани от правителството и не се подлагат на санкции, повечето музика, излъчвана по телевизията и радиото, е съставена от такъв тип музика. Влиянието на правителството върху музикалния вкус в страната се налага и през законодателството – в Република Корея са в сила квоти за чуждо съдържание в наземната, кабелната и сателитна телевизия, радиоразпръскването и телевизията през интернет протокол. Чуждестранните програми не могат да надхвърлят 20% от времето за наземно телевизионно или радиоизлъчване или 50% от времето за кабелно или сателитно излъчване на тримесечна база. В рамките на тези общи квоти Корея поддържа годишни квоти, които допълнително ограничават времето за излъчване на чуждестранна популярна музика до 40% от цялото музикално съдържание. Друга квота, на тримесечна база, ограничава съдържанието от всяка една държава до 60% от квотата за чуждестранни филми, анимация или музика. Насоките на Корейската комисия за радиоразпръскване за прилагане на Закона за радио и телевизия съдържат също ограничения върху гласовите съобщения (дублаж) и местната реклама за чужди канали за препредаване. Тези забрани засягат американската индустрия, тъй като ограничават доходността на подобни канали на корейския пазар.

Аналоговото радиото не успява да се превърне в силен инструмент за разпространение на Корейската вълна, тъй като му липсва основен елемент от характеристиките на продуктите от Вълната – визия.  В опит и този елемент да е наличен, на територията на страната много рано е въведено „Наземно-цифрово мултимедийно излъчване“ или T-DMB стандарт. Той влиза в експлоатация през 2005 г., правейки Южна Корея първата страна, в която е факт.  

Решението на правителството на Южна Корея да въведе T-DMB стандарта всъщност представлява опит и радиото да се превърне в канал за развитие на Корейска вълна. Чрез него всъщност правителството дава на корейските потребители това, което им липсва при радиото, за да го приемат за пълноценен канал за Халлю продукти – визията. Макар и милиони радиа по новия стандарт да се продават още в първите години след неговото въвеждане, ефектът от новото радиопотребление върху разпространението на Вълната така и не става значителен. Това се дължи и на факта, че не след дълго – към края на първото десетилетие от новото хилядолетие – се появяват социалните мрежи и потребителите се обръщат към интернет, като основен канал за достъп до Халлю продукти.

Киното и телевизията като канали за разпространение на Халлю вълната

През 1994 г. Консултативният съвет по наука и технологии на президента представя доклад на президента Ким Йонг-сам и предлага правителството да насърчава медийното производство като национална стратегическа индустрия. Докладът отчита общите приходи (от показването в киносалони, телевизионното синдикиране, лицензирането и др.) на Холивудски блокбастър „Джурасик Парк“, които възлизат на чуждестранни продажби на 1.5 милиона автомобила Хюндай. Сравнението на един филм с автомобилите Хюндай – които по онова време се смятат за „гордостта на Корея“ – е достатъчно находчиво и успява да събуди корейската общественост за идеята за културата като индустрия. След публикуването на доклада корейското правителство създава Бюрото за културна индустрия в Министерството на културата и спорта през 1994 г. и издава Закон за насърчаване на киноиндустрията през 1995 г., за да привлече корпоративен и инвестиционен капитал в местната филмова индустрия. Правителството насърчава както големи медийни компании, така и малки филмови студиа. Това дава силен тласък на местния пазар и в рамките на следващите пет години вносът и износът на телевизионни продукции се изравняват, а по-късно и износът многократно надвишава вноса.

Дългоочакваният ренесанс на корейското кино е факт – след поредица от блокбъстери, местно произведените филми заемат 54% процента от пазарния дял по посещаемост в киносалоните през 2003 г., спрямо едва 16% процента през 1993 г. Към 2018 г. Корея вече е петият по големина филмов пазар в света с общи приходи от 1.6 милиарда щатски долара.

Износът на корейски телевизионни продукции също бележи постоянен растеж – първоначално основно в Китай, а по-късно и в Япония, Тайван, Тайланд и т.н. Към днешна дата корейски сериали се излъчват в десетки страни по света, включително Израел, Иран, Бангладеш, Румъния, САЩ, Мароко, Виетнам, Египет, у нас и т.н., където привличат нови почитатели към Вълната. Българската бТВ Медия Груп (bTV Media Group) през 2020 г. закупи хитовия корейски сериал от 2016-2017 г. „Гоблин“ (Guardian: The Lonely and Great God), който е  вторият корейски сериал, който компанията предлага на зрителите си, след екшън драмата „Ирис“.

Не само корейските сериали и филми се радват на международна популярност и признание, но и корейските телевизионни формати, включително предавания, които се адаптират от чуждестранни оператори. Китайските продуцентски компании са основният купувач за корейски телевизионни формати, но не само. Форматът „Виждам гласа ти“ се излъчва в САЩ и Великобритания, а форматът „Маскираният певец“ вече се радва на популярност както в Америка, така и у нас.

Преди ерата на интернет и достъпа до продукти на корейската културна индустрия онлайн, класическите медии са нейните основни преносители. Корейските драми и филми поставят началото на Корейската вълна, но успяват да я разпространят само до страните в близък географски обхват. До ерата на интернет Халлю вълната е регионално явление в Югоизточна Азия, което, въпреки множество опити от индустрията и правителството, не успява да пробие на западния пазар. 

Социалните медии като канал за разпространение на Халлю вълната

Днешната корейска медийна инфраструктура е следствие от бързия икономически растеж и решителното изграждане на информационно общество. Южнокорейските медии се възползват и от наличието на високо грамотна аудитория – процентът на грамотност на възрастните в страната се оценява на над 99% към 2018 г. Като един от световните лидери в ИТ инфраструктурата и високоскоростните технологии, над 98% от южнокорейските домакинства също така имат достъп до интернет редовно, като над 85% от населението притежава смартфон, а над 97% от хората на възраст от 18 до 24 години активно използват мобилното си устройство всеки ден. Южна Корея е и страната с най-бърза интернет връзка в света. Това обуславя възхода на дигиталните технологии и онлайн медиите в страната. Корейското правителство подкрепя развитието на информационното общество, а местните компании се насърчават и подкрепят да правят дългосрочни инвестиции в сектора, като съществуват и многобройни съвместни проекти между публичния и частния сектор в областта.

Достъпът до Корейската вълна при зараждането и първото десетилетие от съществуването й се основава на разстоянието между Корея и приемащата страна и така Вълната започва като локализиран азиатски феномен. През последните години преобладаващият достъп до интернет и компютри позволи на Корейската вълна вече да премине далеч отвъд границите на страната и азиатския регион. Интернет и социалните мрежи са мястото, където мнозинството днешни фенове на Вълнатата са се превърнали в такива и където се наслаждават на корейска музика, видео и мобилни игри, телевизионни програми и филми. Според утвърдения изследовател на медиите и конкретно на Корейската вълна Дал Йонг-джин, преобладаващата част от почитателите на корейските културни продукти не разчитат на традиционните медии като телевизия, радио или преса, за да получат достъп до съдържание от Вълната. Те се обръщат към онлайн платформи и социални медии, които позволяват на потребителите транснационален достъп до продукти от Вълната и бързо заместват ролята на традиционните медии. Като фактор за появата на социалните и онлайн медии като доминантен преносител на Халлю авторът изтъква липсата на съдържание от корейска поп култура в масовите северноамерикански и европейски медии (Jin, 2016).

Интензивното развитие на информационните и комуникационните технологии в Корея води културната индустрията до активно използване на международни социални мрежи и сайтове за видеосподеляне като Facebook, Instagram, V App, Twitter и YouTube за популяризиране и разпространение на своите продукти. Корейските развлекателни компании са сред първите в света, които реализират потенциала на интернет за разпространение и маркетинг на техните изпълнители; те вече са разработили много от неговите възможности и надграждат върху тях, докато другите големи играчи в Европа и Америка все още се фокусират върху традиционните формати. Появата на интернет базирани музикални магазини и сайтове за стрийминг на музика е силно обвързана с популяризацията на корейската развлекателна индустрия. Интернет позволява на корейските музикални компании да заобиколят конвенционалните дистрибутори, които контролират каналите за разпространение на музика в САЩ и Европа, което дава шанс на корейската музика да се популяризира и на запад, без за тази цел да са необходими огромни бюджети. Появата на дигиталната икономика, задвижвана от компютри и смартфони, създава нова ера за разпространение на музика от бизнес към бизнес, като по този начин минимизира транзакционните разходи на глобалния музикален бизнес и съответно на корейската развлекателна индустрия. С използването на социалните медии от все повече и повече потребители, корейските развлекателни агенции насочват погледа си към нов бизнес модел, осъществяващ се чрез използването на социалните мрежи. 

При зараждането на к-поп жанра продуцентите на корейска поп музика нямат възможност да правят големи инвестиции в канали за разпространение на музика към глобалната аудитория. По тази причина те избират YouTube за разпространение на музиката си, въпреки ниската печалба, която платформата носи от такси. По същото време японските музикални компании и американските дистрибутори на поп музика активно избягват YouTube, тъй като маржът на печалбата от YouTube е далеч по-нисък, отколкото от други канали за разпространение като дискове и платените платформи като iTunes. Това позволява на к-попа да се намести удобно в пазарната ниша, която по-късно му осигурява глобален успех.

Поради решаващата роля на YouTube за разпространението на корейската музика, тя придобива и вероятно най-силната си отличаваща характеристика – YouTube засилва визуалността на музиката и променя начина, по който хората я преживяват. Музиката все повече се превръща в забавление, което се гледа и слуша, а ролята на музикалното видео играе решаваща роля за по-нататъшното разпространение от самите потребители на дадена песен. За разлика от други музикални жанрове, корейската поп музика се фокусира колкото върху качеството на звука, толкова и дори повече върху визията на изпълнителите и музикалните клипове. Така тя събира както слушатели, така и зрители, които са привлечени от впечатляващите хореографии и креативните концепции на корейските музикални клипове. 

Фендъмите (общност от феновете на конкретен човек, отбор, сериали или др.) съществуват както онлайн, така и офлайн далеч преди появата на социални медии, но намират именно там най-подходяща среда. Те започват да мигрират към Facebook през 2009 г. Това, което отличава Facebook от просто виртуално пространство, където феновете могат да изразят своята принадлежност към фенклуба на дадена звезда, е, че дава възможност на потребителите да създават и управляват собствени фен страници и групи с различни нива на поверителност. Чрез алгоритмите на Facebook за потребителите е лесно също да виждат публикации, които са съобразени с техните интереси, както и да добавят приятели от същите социални кръгове или които споделят техните интереси. Колкото повече даден фен се ангажира със съдържание, свързано с Корейската вълна във Facebook (публикува, чете, харесва, споделя, коментира и т.н.), толкова повече намира публикации, свързани с Халлю вълната, навлиза повече в нея и се обгражда с други фенове. По този начин Facebook се превръща в подходящ канал за феновете на Корейската вълна да получават достъп до всякакъв вид съдържание, свързано с Вълната. По аналогичен начин се оформят и общности от почитатели на корейската култура в други популярни социални мрежи като Twitter, Instagram, Tumblr и др.

Стратегията за социални медии на корейските развлекателните агенции представлява съобразяване на стратегическия бизнес модел със социалните медии; максимизиране на употребата на различни социални медии; ангажиране на феновете с онлайн и офлайн промоции; стимулиране на аудиторията с ексклузивно съдържание, което могат да намерят само в определена социална медия. Заедно с пускането на официални музикални видеоклипове в YouTube, развлекателните агенции отварят и управляват акаунти във Facebook, Twitter, Instagram и други платформи, където непрекъснато предоставят разнообразно ангажиращо съдържание. Развлекателните агенции обаче също непрекъснато са под въздействието и подкрепата от корейското правителство. От една страна чрез рестрикции за чуждо съдържание и инвестиции в инфраструктури правителството е създало плодородна почва за развитие на сектора, а от друга отпуска също пряка финансова помощ за производство и подкрепя както износа, така и развитието на човешките ресурси в културната индустрия. 

Корейската вълна като инструмент на меката сила на Южна Корея

Кумулативният ефект от износа на филми, музика, телевизионни сериали, компютърни игри и други Халлю стоки е изключително позитивен за корейската икономика. Износът на културно съдържание от Южна Корея се е увеличил с 8.1% през 2019 г. спрямо предходната година, достигайки до 10 млрд. долара. Този растеж идва след среден годишен ръст от 16% между 2014 и 2017 г., според доклада за тенденциите в индустрията за културно съдържание на Министерството на културата, спорта и туризма и Корейската агенция за креативно съдържание. 

В допълнение към износа на културно съдържание, Корейската вълна повишава интереса и към  корейската храна, козметика и мода. Според статистическите данни през 2019 г. Южна Корея е на четвърто място по износ на козметика, след Франция, САЩ и Сингапур, които от години доминират в козметичната индустрия. Корейската козметична индустрия има годишен темп на растеж от 40% за последните пет години, който е повече от двойно по-висок от този на Япония, която към момента се нарежда след Южна Корея по износ на козметични продукти.

От началото на Корейската вълна броят на чужденците, посещаващи Южна Корея,  също непрекъснато се увеличава. Броят на чуждестранните туристи се е увеличил от 300 000 през 1998 г. на 7 млн. души 10 години по-късно през 2008 г. и 17.5 млн. по данни за 2019 г. През 2014 г. Корейската туристическа организация прави отново проучване сред чуждестранни туристи, което показва, че 56% от тях са избрали да посетят Южна Корея, след като са гледали корейска телевизионна драма или филм. 

Близо 50 000 чужденци са посетили Южна Корея с цел пластична хирургия през 2017 г., инвестирайки 188 млн. долара за целта и превръщайки сектора на пластичната хирургия в най-доходоносния източник на приходи от медицински туристи в страната. Организацията „Пациенти без граници“ – която си сътрудничи с болници, клиники, министерства и др., за да открива най-надеждните медицински учреждения в света – постави Южна Корея на седмо място в годишния си списък за най-добри дестинации за медицински туризъм през 2020 г. заради разнообразните висококачествени услуги в сферата на пластичната хирургия, които предлага страната

Основните компоненти на Корейската вълна – филми, музика и телевизионни сериали – създават и ново поколение корейски знаменитости, които имат статут на суперзвезди в цяла Югоизточна Азия, включително Япония, Китай, Сингапур, Хонконг, Тайван и Виетнам, а от появата на социалните мрежи вече са разпознаваеми и в САЩ и страни от Европа. Ярък пример за популярността на Халлю звездите е изказването на японския премиер Джуничиро Коидзуми от 2004 г, че ще се постарае да стане е толкова популярен, колкото корейския актьор Бе Йонг-джун. Коидзуми изрича тези думи по време на пресконференция за изборите за горната камара на японския парламент.

Корейски знаменитости вече редовно присъстват на престижни събития в САЩ като раздаването на музикалните награди „Грами“ и наградите на списание „Билборд“; модни ревюта на дизайнери като Шанел, Томи Хилфигър, Диор и др.; и се появяват на страниците на уважавани списания като „Воуг“ (Vouge), „Найлон“ (Nylon), „Алюр“ (Allure) и т.н. През 2018 г. членовете на корейската поп група BTS станаха и първите корейски знаменитости на корицата на списание „Тайм“ (Time) като част от класацията „Новото поколение лидери“ на списанието. Същата година музикантите от БТС станаха също първите к-поп изпълнители, които изнасят реч пред ООН като глобални посланици на УНИЦЕФ – по-конкретно реч за стартирането на нова програма за образование и заетост на младите хора под надслов „Поколение без ограничения“. 

Южнокорейските звезди все по-често се изявяват и като част от дипломатически делегации с цел намаляване на напрежението по време на международни дискусия между политици. Ярък пример тук е посещението на корейската женска поп група „Ред Велвет“ (Red Velvet) с дипломатическа делегация в Северна Корея през април 2018 г., като част от комуникацията между Севера и Юга преди историческата среща на лидера на КНДР Ким Чен-ун и президента на Република Корея Мун Дже-ин. В свое изявление от тогава Ким Чен-ун казва, че специално е разместил плановете си, за да може да лично да види изпълнението на „Ред Велвет“, и благодари на Мин Дже-ин за „подаръка“.

Освен представителна роля, корейските звезди също имат и сериозен принос към икономиката на страната. Към края на 2018 г. Изследователският институт на Хюндай съобщава, че групата БТС е генерирала 3.5 млрд. долара като икономическа стойност за страната годишно и 1.3 млрд. долара като добавена стойност. Според анализ на немския сайт за статистики Statista приносът на групата БТС към БВП на Южна Корея през 2018 г. се приближава до този на авиокомпанията Кореан Еър (Korean Air). 

В началото на хилядолетието Южна Корея се асоциира предимно с Корейската война, конфликта между Северна и Южна Корея, както и Азиатската икономическа криза. Всичко това започва да се променя със зараждането на Корейската вълна. Правителството на Южна Корея осъзнава възможността, която Вълната предоставя страната да покаже нови страни от бита си и по този начин да си изгради нов образ пред световното общество. Към 2018 г. Република Корея има установени дипломатически отношения със 190 държави, опериращи постоянно посолства в 114 страни, в допълнение към 45 консулски служби и 5 представителства. Освен това като част от усилията за разпространение на корейската култура има 41 корейски културни центрове извън страната и офиси със служители в сферата културата и информацията в 31 страни по целия свят. Южна Корея се ангажира и с различни дейности като член на международни организации като ЮНЕСКО, МВФ, АСЕАН, МААЕ, МОТ, СЗО, ООН и ОИСР. 

Заключение

Република Корея завършва миналото хилядолетие като изостанала разкъсана от война бивша колония, в която цари икономическа нестабилност и несигурно бъдеще. Местният културен пазар дава заявка за това в какво може да се превърне с няколко по-скоро случайно успешни телевизионни продукции, но има огромна конкуренция в лицето на вече развитите културни индустрии на САЩ и Япония. Потенциалът на южнокорейската културна индустрия успява да се развие благодарение на своевременната намеса на правителството, което ограничава достъпа на чуждестранни продукции и дава на местните производители средствата и самочувствието да се развиват.

Медиите са важен канал за разпространението на Вълната, който правителството умело използва във всички етапи от развитието на Корейската вълна – отначало за да даде тласък на вярата в Корейската вълна сред самото южнокорейско население, а след това и за да разпространи културата си извън пределите на страната.

Предвид превръщането на корейската поп индустрия от малко регионално явление в световен феномен, може да се твърди, че политиките в сферата на културата и подкрепата на корейското правителство на местните развлекателни компании дават добри резултати и могат да служат за еталон за други поп индустрии, които желаят да увеличат бизнес потенциала си чрез медиите.