Обществата в Югоизточна Европа не припознават обществените медии като свои, а по-скоро ги приемат като държавни. Това е натрапващият се извод от сборника „Стълб на демокрацията върху несигурна основа. Обществените медии в Югоизточна Европа“, издание на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“. Сборникът прави преглед на състоянието на обществените медии в 10-те страни, в които програмата работи (Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Молдова, Румъния, Северна Македония, Сърбия, Хърватия и Черна Гора), добавяйки и Германия като своеобразна референтна точка. 

Анализите по държави са дело на местни изследователи, които добре познават историята и актуалните проблеми на обществените медии в своите страни. Реализирани са по сходна структура (историята на обществените медии, правната рамка, моделът на финансиране, организационните структури, дигитализацията, препоръки), което дава възможност на читателя бързо и лесно да прави съпоставки и сравнения. Несъмнено ценен принос е социологическото проучване, проведено по поръчка на фондация „Конрад Аденауер“ през май-юли 2019 г., което представя отношението на аудиторията към обществените радио и телевизионни оператори както в Югоизточна Европа като цяло, така и по държави. 

Обществените медии в региона са изправени пред сходни предизвикателства, предвид общия политически контекст и споделеното минало – всичките десет държави са бивши социалистически държави (или наследници на такива, какъвто е случаят на държавите, създадени след разпадането на бивша Югославия), а една (Молдова) е бивша съветска република. На този фон съвсем логично пред всички стои въпросът за отношенията на обществените медии с държавата, както по линия на финансирането, така и що се отнася до осигуряването на независимостта от политическо влияние. В същото време се разкриват важни нюанси в проблемите и подходите, което не позволява да се правят прибързани и повърхностни обобщения за региона като цяло.

Социологическото проучване показва, че публиката оценява обществените медии като важни за демокрацията в своята страна – така мислят над 68% от респондентите в региона, като процентът е значително по-висок в държавите, членуващи в ЕС (Fabijanić, Sittig, 2019: 20). В същото време средно 64,2% смятат, че обществените медии са политически зависими. На това мнение са 83% от гражданите на Хърватия (83%) и Босна и Херцеговина (88%) (Fabijanić, Sittig, 2019: 21). За разлика от Западна Европа, където доверието в обществените медии е традиционно високо (Matsa, 2018), в Югоизточна Европа картината е различна – едва около една трета от гражданите имат високо доверие в обществените медии и вярват повече (макар и не много повече) на частните медии. Средно половината от населението използва обществените медии ежедневно, като този процент е значително по-висок в България (71%), Хърватия (69%) и Сърбия (64%). Любопитно е, че в Северна Македония и Албания публиката предпочита частните медии – помалко от половината от гражданите ползват услугите на обществените медии при това сравнително рядко (Fabijanić, Sittig, 2019: 22-23).

На фона на горе казаното, не е трудно да си обясним защо публиката предпочита обществените медии да се финансират с реклами или да се приложи хибриден модел, но не и изцяло да се разчита на данъчни субсидии и лицензионни такси  – хората не искат да плащат за нещо, което не използват или от което не са доволни (Fabijanić, Sittig, 2019: 24). Тук следва да се отбележи знаковото изключение на Молдова, където високото доверие и честата употреба на обществените медии (въпреки преобладаващото мнение, че не са политически независими) сякаш обясняват готовността за финансирането им от данъкоплатците (Fabijanić, Sittig, 2019: 146). 

Как изглежда България на този фон? Автор на главата „Обществените медии в България: липса на устойчивост“ е Орлин Спасов. Той отбелязва, че на фона на агресивната комерсиализация, влошеното качество на медийното съдържание и вълната от „фалшиви новини“ и реч на омразата, „двете обществени медии БНТ и БНР изпъкват като оазис за по-балансиран дискурс и теми, които другите медии традиционно избягват“ (Fabijanić, Sittig, 2019: 77-78). В същото време обаче независимостта на обществените оператори остава сериозен проблем, който в последните години предизвика силни обществени критики, особено по отношение на БНТ (Fabijanić, Sittig, 2019: 82). 

Недостатъчното финансиране не позволява на обществените медии да изпълняват функциите си и същевременно ги тласка към по-голяма комерсиалиализация на програмите, което ги прави уязвими по отношение на частни интереси. „БНТ и БНР са разкъсвани между възможността да играят ролята на маяк за професионалната журналистика и опасността да паднат в капана на неправомерно влияние, което ги тласка към сляпо подчинение“ (Fabijanić, Sittig, 2019: 84).

Според данните от социологическото проучване 81% от българите смятат, че обществените медии са важни за демокрацията в страната. В същото време обаче близо 70% не възприемат обществените медии като политически независими. Над 70% от хората декларират, че използват услугите на обществените медии всеки ден и в това отношение България се нарежда сред страните в региона, в които обществените медии имат най-голяма аудитория. Това е любопитен извод от социологическото проучване, в противоречие с пийпълметричните данни, които отреждат доста скромен дял на БНТ спрямо частните медии (при БНР ситуацията е различна, там данните показват значително по-висока слушаемост като програма „Хоризонт“ се нарежда на второ място в бъларския ефир) (Fabijanić, Sittig, 2019: 77). 

Доверието в обществените медии обаче е по-ниско, отколкото в частните медии. 77% от хората заявяват, че имат малко или никакво доверие в обществената телевизия и 68% – в общественото радио. Тези резултати обясняват и нежеланието на хората да плащат за обществените медии под формата на данъци и такси – 70% смятат, че обществените медии трябва да се финансират от реклами или чрез някакъв хибриден модел (Fabijanić, Sittig, 2019: 87-91).